Роден е в Свищов на 22 юни 1862 г. Учи в Педагогическото училище във Виена (1876–1882). Следва философия и литература в Йена (1884) и Женева (1885–86). През 1888 г. защитава докторат в Лайпциг. Шишманов е един от основателите на Висшето училище в София (днес Софийски университет, 1888). Професор по всеобща литературна и културна история, както и по сравнителна литературна история. Основател и редактор (1889–1902) на „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, редактор в списание „Български преглед“ (1893–1900). От 1903 година Шишманов е министър на народното просвещение, но в началото на 1907 година напуска кабинета, заради несъгласие с действията на правителството при Университетската криза. Иван Шишманов е български пълномощен министър в Украинската народна република при управлението на Павло Скоропадски през 1918-1919 г. Изпратен в Киев от цар Фердинанд І и затова, че Шишманов е бил женен за дъщерята на украинския публицист и революционер Михаил Драгоманов. Иван Шишманов е основател и пръв председател на българската секция на Паневропейския съюз. Член е на Македонския научен институт. Умира на 66 години в Осло на 23 юни 1928 г.
Означение
|
Наименование
|
Достъпен формат
|
Ф. 11k, опис 1
|
Инвентарен oпис |
|
Ф. 11к, опис 2
|
Инвентарен oпис |
|
Ф. 11к, опис 3
|
Инвентарен oпис |
|
Ф. 11к, опис 4
|
Инвентарен oпис |
|
Ф. 11к, опис 5
|
Инвентарен oпис |
|
|